Почти полунощ е. Тръгвам да пиша ревю за романа на Мохсин Хамид, заглеждам се в Луната и се сещам, че винаги има страна, която не виждаме. Обратната страна на Луната.
![]()
Точно за това е и "Неохотният фундаменталист". Главният герой в романа, Чингиз, е отседнал в типично ориенталско заведение в индустриалното сърце на Пакистан - Лахоре, и започва да ни разказва за живота си в Америка. Целият разказ преминава сякаш сме там, до него, нагъвайки различните и характерни за изтока тежки манджи и сладкиши.
Чингиз има обещаващо бъдеще в страната на неограничените възможности - дипломира се в Принстън с пълно отличие, успява да си уреди високоплатена работа в престижна ню-йоркска компания, среща Ерика, в която се влюбва до полуда. Всичко изглежда като в американска приказка. Постепенно обаче всичко започва да се срутва надолу така, както се срутиха кулите-близнаци при атентатите на 11 септември.
Чингиз започва да осъзнава, че светът в който е попаднал не му принадлежи, той не се чувства част от него. Младият пакистанец вече не изпитва радост от работата си, за която се е борил. Не успява да преглътне как компанията механично, професионално и безкомпромисно затрива толкова много съдби. Чингиз се притеснява и за роднините си, тъй като назрява конфликт между Пакистан и Индия. Нестабилен е целият регион, до голяма степен причината е в САЩ и интересите ѝ. На летищата Чингиз е третиран като потенциален терорист заради предразсъдъци. Всичко това кара Чингиз да се замисли за бъдещето си.
Но най-голямата му болка е Ерика, която получава психологически срив след загуба на любим човек. Чингиз се пита дали ориенталската отчужденост спрямо жените е причина да не може да се справи с проблемите на Ерика...
На мен обаче ми се струва, че писателите от Изтока трябва да са далеч по-критични спрямо себе си и страните, в които живеят. Липсваше ми самокритиката, самоиронията. Пакистан далеч не е най-доброто място на света - там имат проблеми от всякакъв характер - висок % неграмотност, етнически и религиозни конфликти, неравностойно положение на жените и т.н. Хамид трябваше да обърне внимание и на вътрешните проблеми на Пакистан, които не са никак малко. Другото нещо е, че Хамид ни занимава прекалено дълго с Ерика и постепенното й помръкване, което не ми бе по вкуса.
Винаги е хубаво, а и важно, да се четат книги, представящи различни позиции или събития погледнати под друг ъгъл. В противен случай пробойните между културите ще се увеличават. Книжката е само 180 страници, с приятен дизайн, така че може да отделите някоя вечер за нея. :)
Други ревюта:
Ташева от Аз четастан
Блажев от Книгостан
Зори от Зористан
EDIT EDIT EDIT
Понеже много обичам многостранните взаимоотношения, поздравявам всички пакистанци с индийска песен :р
Точно за това е и "Неохотният фундаменталист". Главният герой в романа, Чингиз, е отседнал в типично ориенталско заведение в индустриалното сърце на Пакистан - Лахоре, и започва да ни разказва за живота си в Америка. Целият разказ преминава сякаш сме там, до него, нагъвайки различните и характерни за изтока тежки манджи и сладкиши.
Чингиз има обещаващо бъдеще в страната на неограничените възможности - дипломира се в Принстън с пълно отличие, успява да си уреди високоплатена работа в престижна ню-йоркска компания, среща Ерика, в която се влюбва до полуда. Всичко изглежда като в американска приказка. Постепенно обаче всичко започва да се срутва надолу така, както се срутиха кулите-близнаци при атентатите на 11 септември.
Чингиз започва да осъзнава, че светът в който е попаднал не му принадлежи, той не се чувства част от него. Младият пакистанец вече не изпитва радост от работата си, за която се е борил. Не успява да преглътне как компанията механично, професионално и безкомпромисно затрива толкова много съдби. Чингиз се притеснява и за роднините си, тъй като назрява конфликт между Пакистан и Индия. Нестабилен е целият регион, до голяма степен причината е в САЩ и интересите ѝ. На летищата Чингиз е третиран като потенциален терорист заради предразсъдъци. Всичко това кара Чингиз да се замисли за бъдещето си.
Но най-голямата му болка е Ерика, която получава психологически срив след загуба на любим човек. Чингиз се пита дали ориенталската отчужденост спрямо жените е причина да не може да се справи с проблемите на Ерика...
На мен обаче ми се струва, че писателите от Изтока трябва да са далеч по-критични спрямо себе си и страните, в които живеят. Липсваше ми самокритиката, самоиронията. Пакистан далеч не е най-доброто място на света - там имат проблеми от всякакъв характер - висок % неграмотност, етнически и религиозни конфликти, неравностойно положение на жените и т.н. Хамид трябваше да обърне внимание и на вътрешните проблеми на Пакистан, които не са никак малко. Другото нещо е, че Хамид ни занимава прекалено дълго с Ерика и постепенното й помръкване, което не ми бе по вкуса.
Винаги е хубаво, а и важно, да се четат книги, представящи различни позиции или събития погледнати под друг ъгъл. В противен случай пробойните между културите ще се увеличават. Книжката е само 180 страници, с приятен дизайн, така че може да отделите някоя вечер за нея. :)
Други ревюта:
Ташева от Аз четастан
Блажев от Книгостан
Зори от Зористан
EDIT EDIT EDIT
Понеже много обичам многостранните взаимоотношения, поздравявам всички пакистанци с индийска песен :р