Знам, че много хора ще се разсърдят от това ревю. Защото ще е негативно и се чудех въобще дали да го напиша. Но не мога да толерирам псевдонаука, която се представя като наука и дори да не сте съгласни с мен, моето мнение е, че книгата на Лерър попада изцяло под сянката на "ненаучното".
![]()
Ето за какво става на въпрос. Лерър разглежда биографиите и произведенията на някои от най-известните представители на литературата и изкуството като писателите Джордж Елиът, Вирджиния Улф и Марсел Пруст, композитора Игор Стравински, художника Пол Сезан и др., като се опитва да свърже творчеството им с постиженията на невробиологията и генетиката. И дори да ги постави над тях. Разбира се, че се е получило манджа с грозде.
Така например, в главата посветена на писателката Джордж Елиът, Лерър разказва за геномите и как всъщност нашата ДНК е нещо като аналог на литературата. Да де, но това вече го прочетохме в книгата на Мат Ридли - "Геномът". И какво от това? Да препишеш нещата от Мат Ридли, а след това по неясни и неведоми пътища да стигнеш до заключението, че видите ли, нашата ДНК има способността да интерпретира едни и същи неща по различен начин, така както всеки интерпретира творчеството на Джордж Елиът по свой начин и затова стигаме до заключението, че "животът подражава на изкуството". Сериозно ли? А защо да не е обратното? За какво ни се разказва цялата тази плетеница като почнем от теорията на вероятностите до ДНК и геномите? За да изглежда колко е запознат с материята и алогичните му тези да придобият тежест ли? Дали е за това, че литературата много преди науката ни е казала "истините за живота"? Или с "гениалните" проникновения от сорта на "хората са уникални с това, че всеки един от нас е уникален". Съжалявам, но за мен това са елементарни и абсолютно ненужни заключения от територията на пара-философията, а ако исках да знам за геномите, със сигурност Ридли ми предлага много по-подробно и рационално четиво. Лерър също възхвалява Елиът за това как, цитирам, "критикува всички научни теории, които не уважават свободата ни...". Хм, кои са тези теории, които са толкова страшни и не ни уважават? Леле, боже, а на мен ми изглежда, че Лерър е преписал, разбрал-недоразбрал, от няколко научни източника или както казва една от читателките в goodreads, чието ревюсъвпада на 100% с моето мнение: It seems like Lehrer is just trying to play to people who want to feel smarter than scientists, and sell more books by making it sound like he has discovered something exciting (that art is so much smarter than science).
Много точно е дала и пример за това какво представлява книгата: "Тезите на Лерър изглеждат нещо като твърдението, че пещерните хора са рисували по стените използвайки зелено и червено, а науката много по-късно открива, че това са комплементарни цветове, следователно пещерняците са били много по-напреднали".
Всъщност, такива заключения може да препишем за кое и да е произведение на кой и да е автор. Аз мога да кажа, че 14-те пространствени решетки на Браве отговарят на 14-те типа човешко поведение, които са описани много добре още в "Илиада" на Омир. Може ли някой да докаже противното? :)
Да, има мостове между науката и изкуството. Доказват го работите на Жул Верн, който с голяма точност е описвал пътувания със совалки и подводници, далеч преди да бъдат изработвани, а спътниците са идея на сър Артър Кларк. Има още - ползването на златно сечение в архитектурата, изкуството и музиката, картините на Кандински и т.н. Нищо от това не бе споменато.
Е, аз я изтраях до 4-та глава, има интересни истории, така че вие преценявайте дали ще ви промени светогледа. На мен не го промени. Елементарните и наивни заключения на Лерър ми бяха досадни. И ако му погледнем биографията, ще прочетем, че е бил изгонен от работата си заради плагиатство и рециклиране на негови стари работи , а книгата му "Imagine" е изтеглена от пазара, защото си е изфабрикувал част от цитатите. Останалите му книги също се "проверяват". Нещо, което не ме изненадва. Лерър няма нищо общо с науката, нито с изкуството.
Съжалявам, ако има обидени, но съм длъжен да изкажа разочарованието си.
Може да погледнете положителното ревю на Блажев, ако ми нямате доверие :)
.
.
Ето за какво става на въпрос. Лерър разглежда биографиите и произведенията на някои от най-известните представители на литературата и изкуството като писателите Джордж Елиът, Вирджиния Улф и Марсел Пруст, композитора Игор Стравински, художника Пол Сезан и др., като се опитва да свърже творчеството им с постиженията на невробиологията и генетиката. И дори да ги постави над тях. Разбира се, че се е получило манджа с грозде.
Така например, в главата посветена на писателката Джордж Елиът, Лерър разказва за геномите и как всъщност нашата ДНК е нещо като аналог на литературата. Да де, но това вече го прочетохме в книгата на Мат Ридли - "Геномът". И какво от това? Да препишеш нещата от Мат Ридли, а след това по неясни и неведоми пътища да стигнеш до заключението, че видите ли, нашата ДНК има способността да интерпретира едни и същи неща по различен начин, така както всеки интерпретира творчеството на Джордж Елиът по свой начин и затова стигаме до заключението, че "животът подражава на изкуството". Сериозно ли? А защо да не е обратното? За какво ни се разказва цялата тази плетеница като почнем от теорията на вероятностите до ДНК и геномите? За да изглежда колко е запознат с материята и алогичните му тези да придобият тежест ли? Дали е за това, че литературата много преди науката ни е казала "истините за живота"? Или с "гениалните" проникновения от сорта на "хората са уникални с това, че всеки един от нас е уникален". Съжалявам, но за мен това са елементарни и абсолютно ненужни заключения от територията на пара-философията, а ако исках да знам за геномите, със сигурност Ридли ми предлага много по-подробно и рационално четиво. Лерър също възхвалява Елиът за това как, цитирам, "критикува всички научни теории, които не уважават свободата ни...". Хм, кои са тези теории, които са толкова страшни и не ни уважават? Леле, боже, а на мен ми изглежда, че Лерър е преписал, разбрал-недоразбрал, от няколко научни източника или както казва една от читателките в goodreads, чието ревюсъвпада на 100% с моето мнение: It seems like Lehrer is just trying to play to people who want to feel smarter than scientists, and sell more books by making it sound like he has discovered something exciting (that art is so much smarter than science).
Много точно е дала и пример за това какво представлява книгата: "Тезите на Лерър изглеждат нещо като твърдението, че пещерните хора са рисували по стените използвайки зелено и червено, а науката много по-късно открива, че това са комплементарни цветове, следователно пещерняците са били много по-напреднали".
Всъщност, такива заключения може да препишем за кое и да е произведение на кой и да е автор. Аз мога да кажа, че 14-те пространствени решетки на Браве отговарят на 14-те типа човешко поведение, които са описани много добре още в "Илиада" на Омир. Може ли някой да докаже противното? :)
Да, има мостове между науката и изкуството. Доказват го работите на Жул Верн, който с голяма точност е описвал пътувания със совалки и подводници, далеч преди да бъдат изработвани, а спътниците са идея на сър Артър Кларк. Има още - ползването на златно сечение в архитектурата, изкуството и музиката, картините на Кандински и т.н. Нищо от това не бе споменато.
Е, аз я изтраях до 4-та глава, има интересни истории, така че вие преценявайте дали ще ви промени светогледа. На мен не го промени. Елементарните и наивни заключения на Лерър ми бяха досадни. И ако му погледнем биографията, ще прочетем, че е бил изгонен от работата си заради плагиатство и рециклиране на негови стари работи , а книгата му "Imagine" е изтеглена от пазара, защото си е изфабрикувал част от цитатите. Останалите му книги също се "проверяват". Нещо, което не ме изненадва. Лерър няма нищо общо с науката, нито с изкуството.
Съжалявам, ако има обидени, но съм длъжен да изкажа разочарованието си.
Може да погледнете положителното ревю на Блажев, ако ми нямате доверие :)
.
.