Ретро - кориците, които предсказват бъдещето

September 30, 2012, 5:15 pm

≫ Next: Интервю със "Завладей българките" на Адриан Лазаровски

Старите корици на книги може да са грозни, но в тях се крият много тайни, много отпечатъци от пръсти, прoчетени редове и много прах, исторически прах. Прегледах някои от любимите ми корици на стари книги и установих някои шокиращи свойства:

Сборник - том втори, Айзък Азимов 1989г.
Само аз ли го виждам? Та това е Путин на корицата! Книга оракул, която предсказва какво ще е бъдещето на оригиналната родина на Азимов! Хм, като гледам още дълго ще управлява, поне до космическата ера.
---

"От Хераклит до Дарвин", проф. Лункевич, том Втори, 1940г.
Забележете символиката на тази книга. Тя изглежда толкова стара, колкото един фосил, а опърпаната й корица сякаш показва колко креационистки дупета ще напердаши науката.
---

"Чичо Томовата колиба", Хариет Бич Стоу, 1978г.
Това не е ли Барак Обама? Преди малко Путин, сега пък Обама! Дори да не е той, какви са тези фетиши с белезници? И не е ли расистко да се сложи на корица чернокож под бананово дърво?
---

"Стас и Нели", Хенри Сенкевич, 1974 г.
Може само да гадаем къде е дясната ръка на Стас и защо Нели е с изцъклен поглед. Това можеше да е корица и на книга със заглавие "Ръка в дълбините". Но забележете цветната корица - тя сякаш подсказва за кича, който ще настъпи...
---

WTF?
---

"Последният мохикан", Джеймс Фенимор Купър
Веднага се набиват петте звезди на корицата. Та това е предшественикът на Goodreads! Сякаш ни казва "Ехооо, дал съм й 5 звезди в шибания Goodreads! Не знаете какво е това? Е, идните поколения ще знаят!".
Между нас казано, къде по-точно си е заврял карабината индианеца? :р

"Нежна е нощта", Скот Фицджералд, 1967г.
-Скъпа, знаеш ли какво е "дабъл пенетрейшън"
-Не, но звучи интересно!
-Е, нощта няма да е нежна. Никак даже! :р

Предвестник на модерната поп-култура!
---

-Брат, тук наистина е забавно, но се чувствам твърде много 8-битов! Дай да се пренесем в нещо по-съвременно.

- Брат, така е по-добре. Поне си цветен!
-----

Както виждате ретро-изкуство крие своите тайни. По-горните примери доказват, че старите корици, изковани от старите майстори и мистици, са магични и предвиждат бъдещето!
:р
.
.

↧

Интервю със "Завладей българките" на Адриан Лазаровски

October 3, 2012, 9:00 am

≫ Next: ДА прочетем Библията и Корана в ГАНГНАМ СТАЙЛ!! :)

≪ Previous: Ретро - кориците, които предсказват бъдещето

Бас ловя, че никой не е взимал интервю с книга. Не, не съм се напушил! Понякога книгите говорят, но само на хората, които искат да ги чуят. Като мен например. Специално за блога взех интервю директно от книгата "Завладей българките", която се съгласи да разкрие пикантни подробности и да отговори на провокативните ми въпроси.

Ламот (Л): Книжке, здравей! Дали Лазаровски ще ми позволи ли да те пипам, да разгръщам страниците ти свободно, както и да разгледам отблизо гладката ти, избръсната корица?

Завладей българките (З.Б.): Разбира се, няма никакъв проблем. Той знае, че съм голяма мръсница още когато висях на главата му, затова се постара да ме клонира многократно - за да радвам всички.

Л: Чудесно! Вече няколко дена си ми в ръцете, затова да карам направо към същността - българките! Ще те цитирам: "Според мен така нареченият "слаб" пол е по-силен от силния именно заради слабостта на силния пол към слабия!." Наистина ли жените, най-вече българките, притежават такава сила и аура, която да предизвика интереса дори и на извънземните?

З.Б.: Като книгите е. Някои ги ценят, други - не. Книгата е от женски род. Вие книгоманиаците можете ли без тях?

Л: Мммне :/. Кажи нещо повече за теб. Какво по-точно представляваш?

З.Б.: Вече казах, че книгата е от женски род, а ние жените харесваме огледалата и да се гледаме в тях. Това съм и аз - поглеждане в едно криво огледало на реалността, на забавно изкривената такава, която ще ни накара да се засмеем на самата истинска реалност. Понеже съм женска и много суетна кажи какво ти хареса?

Л: Останах впечатлен от начина по който са вкарани реални исторически и научни факти покрай наглед несериозна и хумористична дандания, която се разиграваше. Като например историята за Едуин Дрейк, Сенека Ойл и ценната черна течност, която всички руски мафиоти толкова много обожават. Или както казва една от главите в теб - "Който владее нефта, владее света". След което следват историите за Хенри Форд и Карл Бенц, както и постепенното нарастване на значението на нефта.

З.Б.: О, продължавай...

Л: За молекулите на всички организми и шестте основни елемента на живата материя. Закачката с пластичния хирург Путев и информацията за имплантите за цици в САЩ....За Хитлер и неговия бестселър "Моята чорба".... Ей, я чакай малко, аз трябваше да задавам въпроси, а не ти....Ах ти, дяволита женска....

З.Б.: Упси, да не те обвиня в сексизъм!

Л: Добре де, преминавам към следващия въпрос. Как ще отговориш на нападките, че Адриан Лазаровски е млясон и елиминат? При анализ на гладко обръсната ти силиконова корица открихме млясонски символи, като например Л-то в "ЗавЛадей", което напомня на пирамида с всевиждащото око на Луцифер!!!

З.Б.:Това е долна лъжа, пропаганда на мафията! Всички знаят, че Адриан е извънземно с дълги, гъделичкащи, но съвсем почтени пипала!

Л.: А как ще отговориш на нападките, че ПУСИ-СОГ е всъщност реално дяволско изобретение на Адриан Лазаровски, което представлява жонглиране на тлъст мафиот с топка, наподобяваща този, който не бива да се споменава, като по този начин се отделя метан?

З.Б.: Това е ноу-хау и няма да кажа нищо!

Л: Какво ще кажеш за финал?

З.Б.: Азsym книжка за гротесковия свят, в който живеем, с всички мутри, мутреси, чалгаджии и чалгаджийки, кича в културата, за извънземни, за алчна политика и за..... жените!
--------

Други ревюта:

Книголандия
Бран
Елфа
ТАNSTAAFL
Майк Рам
Erasetime
.
.

↧

ДА прочетем Библията и Корана в ГАНГНАМ СТАЙЛ!! :)

October 10, 2012, 9:30 am

≫ Next: Едни от най-добрите 25 страници, които съм чел - Амос Оз и "Как да излекуваме фанатик"

≪ Previous: Интервю със "Завладей българките" на Адриан Лазаровски

ОП-ОП-ОПАН ГАНГНАМ СТАЙЛ!!! ЕЕЕЕЕЕЙ СЕКСЕЕЙ ЛЕЙДЕЕЙ!

Величественото корейско меме не може да ми излезе от главата, затова заповядвам кориците да са ГАНГНАМ стайл, за да почнем да четем и ние в ГАНГНАМ стайл!

Преди да започнем с културната революция си включете песента да бучи:

Тъй, да почнем с книгите, и с книгата на книгите - Библията:

Да не се разсърдят мюсюлманите и за тях има:

Време е и за Хари:

По поръчка на Блажев, Блаи Бран:

и на Скай:

и за десерт:

нека четем в

Г А Н Г Н А М С Т А Й Л :)

↧

Едни от най-добрите 25 страници, които съм чел - Амос Оз и "Как да излекуваме фанатик"

October 14, 2012, 3:43 am

≫ Next: "Затворникът на рая" - Карлос Руис Сафон

≪ Previous: ДА прочетем Библията и Корана в ГАНГНАМ СТАЙЛ!! :)

Знаете ли коя е разликата между добър писател и велик писател?
Добрият писател умее да разказва умело, а великият - той те кара да търсиш причините, да мислиш. Великият писател не пише за добро и зло, не разделя героите на "добрите" и "лошите", а търси причините за различията и начина по който можем да ги преодолеем без фатален край. Точно за това Амос Оз е велик писател.

"Как да излекуваме фанатик" е малко книжле от 70-на страници, което включва 2 есета на Амос Оз, както и едно интервю с него в края на книгата. Аз искам да насоча вниманието си върху есето, което е дало и заглавието на книгата. То е по-малко от 25 страници, но всеки ред, всяка дума е добре премерена и със сигурност тези страници ще ви кажат много повече, отколкото повечето писатели биха ви казали в цели топове хартия и безкрайни поредици.

Ще извадя няколко цитата, които сами говорят за себе си:

"Това е сблъсък между фанатиците, които вярват, че целта, каквато и да е тя, оправдава средствата, и останалите, които вярваме, че животът е цел, а не средство."

"Тук става въпрос за отколешна битка между фанатизма и рационализма. Между фанатизма и плурализма. Между фанатизма и толерантността."
"Фанатизмът е по-стар от исляма, по-стар от християнството и от юдаизма, по-стар от политическите системи, идеологии и религии. За съжаление фанатизмът е неизменна част от човешката природа, злият ген в нея, ако щете."
Пълното съгласие и стремежът към единение, желанието да си част от голямото цяло и стремежът всички останали да са част от него са може би най-разпространените, ако не и най-опасните проявления на фанатизма.. Спомнете си великолепния филм на Монти Пайтън "Животът на Брайън". Брайън казва на бъдещите си последователи:

"Всички вие сте личности!", и тълпата отвръща с викове: "Всички сме личности!", само един измърморва плахо: "Аз не съм!", и останалите се нахвърлят върху него. Всъщност, като казах, че конформизмът и стремежът към единение са по-леки, макар и широко разпространени проявления на фанатизма, следва да добавя, че сред тях се нарежда и култът към личността и идеализирането на политическите или религиозните водачи.

Дълбоко в себе си вярвам, че въображението може да служи като частичен имунитет срещу фанатизма. Иска ми се да кажа, че отговорът е в литературата, че тя съдържа в себе си противоотровата срещу фанатизма, тъй като тя развива въображението. За съжаление множество стихотворения, романи и пиеси са били използвани, за да възпламеняват омраза и чувство за национално ( аз бих добавил и религиозно) превъзходство. Но има произведения, които помагат. Например Шекспир. В неговите пиеси всяка проява на екстремизъм, всяка безкомпромисност, всяка форма на кръстоносен поход завършва като трагедия или комедия.

"Чувството за хумор е чудесно лекарство. Не съм срещал фанатик с чувство за хумор, нито пък съм виждал човек с чувство за хумор да стане фанатик, освен ако по някаква причина го е загубил.Фанатиците по правило са саркастични, някои от тях имат остър език, но не и чувство за хумор. Хуморът задължително включва способността да се смееш на себе си. Хуморът предполага релативизъм, способност да се погледнеш отстрани и да се видиш такъв, какъвто те виждат другите, възможност да проумееш, че колкото и да си прав и безгрешен, животът има и една смешна страна. Ако можех да компресирам чувството за хумор в малки капсули и да накарам цялото население на Земята да изпие по едно..."

Харесва ми, че Амос Оз е рационално-мислещ и е реалист, а не идеалист. Той много добре разбира, че хората мислят различно и няма как да се пребориш напълно с радикализма и фанатизма, но поне се опитва да разбере причините и да намери подходи, с които тези неща да се ограничат. Може много хора да го гледат като мечтател, но книжлето е само 70 страници и наистина заслужава да се прегледа. Може да се каже, че неговото мислене съвпада на 90% с моето.

В първото си есе, което е озаглавено "Между правото и правото", Амос Оз изцяло разглежда палестинско-израелския въпрос по един много умерен начин. Това може да не ви интересува, но Оз го е погледнал като глобален, а не локален проблем - такива проблеми се случват навсякъде по света. И то не само в политиката.
.
.

↧

"Затворникът на рая" - Карлос Руис Сафон

October 14, 2012, 4:12 pm

≫ Next: Нострадамус - пророчествата за края на света и за цялата 2013 година!

≪ Previous: Едни от най-добрите 25 страници, които съм чел - Амос Оз и "Как да излекуваме фанатик"

- Чели ли сте "Граф Монте Кристо"?

Това пита един от героите в книгата, сякаш да подскаже какво представлява "Затворникът на Рая" - третата част от тетралогията на Карлос Руис Сафон. Да, този път маестрото от Барселона ще ни предложи една модерна готик версия на романа на Александър Дюма, в който ще ни срещне отново с любимия ми сафонски образ - Фермин.

Ще се прехвърлим в края на 30-те, когато започва ерата на диктатора Франко. Началото на една бурна и трагична за цяла Каталуния ера, в която не е имало място за свободомислещи хора и логично Фермин попада в затвора Монжуик. А който попадне там, жив не излиза. Фермин среща писателя Давид Мартин, като по този начин "Затворникът в рая" се превръща в онази част от пъзела, която обединява предните две парчета - "Сянката на вятъра" и "Играта на ангела". Заедно те ще измислят план, с който Фермин ще се опита да се измъкне от строго охранявания затвор, за да може да изпълни мисията, която му е възложил Мартин.

Появява се един негативен герой - Маурисио Валс, директор на затвора. Точно този антагонист символизира онази прослойка от сервилни на властта подлизурковци, напомпани с огромно самочувствие бездарници, които се изживяват като литератори и знаменосци на културата. Но развръзката с него е запазена за следващата, последна част от тетралогията.

От една страна се зарадвах, че Сафон е променил изцяло конструкцията от предните 3 книги, които четох, и е предложил нещо по-различно. Но пък от друга - не усетих онази тръпка от "Сянката на вятъра". Сякаш Сафон там вдигна летвата на недостижимо ниво. Признавам, че съм пристрастен към този автор, защото обичам тази област на Испания, а познавайки историята ѝ добре разбирам политическите драми, които се разиграват през този период. Всичко това вплетено с житейските премеждия и колоритни образи прави книгата интересна.Но е под класата на предните.

Да се върнем към любимия ни Фермин. Няма как да не харесаш остроумните му, кратки, но винаги на място реплики. И аз като Блажев смятам този герой за алтер егото на Сафон, който винаги може да ме зарадва с някоя своя мисъл:

"Аз не съм от никоя фракция. Нещо повече, за мен знамената са просто цветни парцали, които миришат на гранясало. Стига ми само да видя как някой се е омотал в тях и бълва химни, речи и лозунги, за да ме хване диария. Винаги съм мислел, че всеки, който има влечение към стадото, трябва да е малко като овца."

Ето и трейлър на книгата:

Хех, шегувам се :P Това не е трейлър към книгата, но ще разберете защо пускам клипа, ако отворите страница 30 и прочетете последните реплики ;).

Още ревюта от
Блажев
Мила от Марс, ъм, от Аз чета, де
Литературата днес
Бояна Ламбер
Ели Бакалова
.
.

↧

Нострадамус - пророчествата за края на света и за цялата 2013 година!

October 17, 2012, 9:52 pm

≫ Next: "Моралният пейзаж" - Сам Харис

≪ Previous: "Затворникът на рая" - Карлос Руис Сафон

След няколкодневни анализи на пророчествата на Нострадамус и разшифроване на четиристишията му, най-сетне успях да разбия кодовете и да разкрия неговите предвиждания за следващите месеци и за цялата 2013 година:

Декември, 2012
21.12.2012
Цял свят очаква краят на света. Никъде нищо не се случва, освен на едно място - в България. Там е регистрирано поредно земетресение с магнитуд 7 по Рихтер. Оказва се, че Искра Фидосова е скачала на батут във вилата си, който се скъсал.
Мит Ромни печели изборите в САЩ и в първото си обръщение призовава всички хора на Земята да се обединят...и да приемат мормонството. Кабинетът му разкрива, че мисията до Марс всъщност има за цел да открие планетата Колоб, около която живеел Бог. Дори пратили на Бог съобщение.
България още се възстановява от щетите.

Януари, 2013
Вместо Бог обаче на съобщението отговарят извънземни. Мит Ромни узаконява фон Деникен като месия и приема Деникенианство като негова религия. Извънземните построяват междугалктическа хипер-магистрала, която обединява двата свята. Бойко Борисов от Земляните е избран да пререже лентата.

Февруари
Бойко Борисов кани извънземните да построят ядрена електроцентрала в България, като им предлага Кремиковци в замяна. Станишев и руснаците бойкотират сделката.
Българският филм "Пъзел" с Асен Блатечки печели Оскар за най-добър чуждоезичен филм на 85-та церемония в Долби тиътър. Оказва се, че журито от Академията гласували, защото го гледали безплатно и ги е било страх да не намерят Блатечки да им рови из хладилниците.

Март
Пореден атентат е извършен на територията на България. Членове на женската крайно радикална терористична организация "Голите фереджета на Хадидже" нападат чисто голи (само с фереджета) изискан еврейски ресторант и се хвърлят в прегръдките на богати господа. Жертвите са 15-на мъже - трима получават инфаркт, а останалите 12 са пребити от ревнивите им съпруги.

Април
Бог най-накрая чува молитвите на Мит Ромни и праща Исус (ака Озирис, Митра и т.н.) обратно на Земята. За негово нещастие той попада в чалга клуб в България. Исус веднага е поканен да участва в Биг Брадър, заедно с двете Златки и Мадона. Двете Златки и Мадона се сбиват и си скубят косите за любовта на Исус. В крайна сметка Исус е изнасилен от двете Златки. Мъките исусови продължават и Исус е принуден да участва в Шоуто на Слави, както и да запише песен с Анн Джи и Устата. На всичкото отгоре Митьо Пищова сяда върху него. След всичките страдания Исус трябва да плати сметките си за ток, вода и парно с българска заплата. Исус не издържа и става будист. Имигрира в Бутан и след три дена възкръсва в Белия дом на Мит Ромни.

Май
България пчели ЕВРОВИЗИЯ 2013!!! Бойко Борисов дава български паспорт на корейския рапър PSY и той носи победата в Стокхолм с песента ЧАЛГНАМ СТАЙЛ!!! PSY я изпълнява заедно с Азис и Андреа, и въпреки че последните двама са замервани от публиката с обувки и чанти, България успява да спечели конкурса!

Юни
По политически причини ФК Барселона отказва да играе финала на Шампионската лига. УЕФА решават чрез жребий да се определи кой ще замени каталунци на финала. ФК Лудогорец е изтегленият отбор. Така Лудогорец се изправя срещу Реал Мадрид на Моуриньо на митичния стадион Уембли в Лондон. Отборът от Разград печели с 1:0, с гол в 93-та минута. Автор на гола е Емил Гъргоров, който с елегантни финтове минава последователно през Роналдо, Шаби Алонсо, Марсело, Серхио Рамос и Пепе, преди технично да прехвърли Касияс за победния гол.

Юли
Избухва Третата световна война. Стартира я Македония, която обявява войни на всички страни, заключени между Албания и Китай, следвайки националната идея да възстанови и разшири империята на Александър Македонски.
Ахмед Доган е призован от Турция да вземе участие в пехотата за войната със Сирия. Доган бяга в Израел и се прикрива под името Авраам Джолан.
Станишев и Първанов получават повиквателни от руската армия, а пък Бойко Борисов предизвиква Чък Норис на канадска борба.

Август
Българинът Филип Бумгартов решава да скочи от Луната до Земята. Учените от БАН успяват да разработят технология, с която да оборят физичните закони, а мисията е спонсорирана от Загорка. Бойко Борисов реже лентичката и дава старт на мисията. Тя приключва с успех, но Бумгартов се завръща в миналото, след като достига скорост по-висока от тази на светлината.
Македония обявява Бумгартов за македонец.

Септември
Продължават футболните геройства на националния отбор на България по европейските терени. Момчетата на Любо Пенев завършват 3:3 с Италия след три гола от дузпи на завърналия се в националния отбор Димитър Бербатов. Пенев обвинява съдиите за загубените точки, като претендира за още 4 неотсъдени дузпи. След победите над Дания, Армения и Малта, България обаче се класира на световното в Бразилия, а Станислав Манолев печели Златната топка, след като изпреварва Лионел Меси с няколко гласа.

Октомври
Милионите, даже милиардите читатели на Lammothsblog чакат с нетърпение новото издание на пророчествата на Нострадамус, след като всички предишни такива се сбъднали!

Ноември
Бойко Борисов печели Нобеловата награда за мир, след като успява да склони Македония и Китай да сключат мирен договор, с който да сложат край на Третата световна война. Останалите нобелови награди ги печели Ламот, заради революционните си изобретения - гащи-невидимки и генератор на оргазми.

Декември
Учените от БАН изпускат вирус извън лабораториите и настъпва истинска зомби-пандемия. Пълчищата от зомбита се увеличават ежеминутно. Иде краят на света! ААААААААААААААА!
.
.

↧

"Моралният пейзаж" - Сам Харис

October 21, 2012, 9:03 am

≫ Next: Най-интересното от издателствата

≪ Previous: Нострадамус - пророчествата за края на света и за цялата 2013 година!

Когато говорим за Ричард Докинс, Сам Харис, Ленард Съскинд, Стивън Хокинг, Мат Ридли, Виктор Стенджър, Пол Майърс, много хора забравят, че това не са просто атеисти, а някои от най-изтъкнатите учени и мислители на нашето съвремие.

Почнах да чета "Моралният пейзаж" на Харис, не защото книгата щеше да ми промени възгледите (понеже споделям сходни на горепосочените личности), а защото ми бе любопитно да погледна нещата откъм позицията на невробиологията. А прогресивен и иновативен невробиолог като Харис има какво да каже. Да почнем с устройството на мозъка:

Това, което виждате в горната виолетова част, е медиален префронтален кортекс ( и аз не го знаех, трябваше да потърся в гугъл). Харис, с помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР), е изследвал активността на различните части от мозъка на участници в експеримент, в който се задават различни твърдения. Участниците е трябвало да отговорят дали твърденията са верни или не. От резултатите Харис прави заключението, че когато ние "приемаме нещо за вярно", се забелязва по-голяма активност именно в областта на медиалния префронтален кортекс. Тази част на мозъка е свързана с непрекъснатото наблюдаване на реалността и уврежданията там могат да накарат хората да си измислят, да изказват очевидно грешни неща, без изобщо да усещат, че не казват истината. Участието на медиалния префронтален кортекс в обработването на вярванията предполага наличието на анатомична връзка между когнитивните аспекти на вярата и емоциите.

Харис е убедителен тогава, когато ни показва, че начинът, по който възприемаме света около нас и собственото ни място в него, зависи от промените във волтажа и от химичните реакции протичащи в главите ни. Както и от средата около нас. Но според мен е сбъркал в две направления. Първо, Харис съвсем свободно използва специализирани термини, които хора извън бранша едва ли разбират. При това без да обяснява кое какво е. Много малко хора биха разбрали какво по-точно означава "...разликите в отношението към риска като че ли се определят от широк набор гени, включително онези, които обуславят допаминовия рецептор D4 и протеина статмин, действащ най-вече в амигдалата" или множество подобни такива, които биха накарали повечето читатели просто да затворят книгата. Ще посоча за пример "Шоуто" на Докинс, където всичко бе обяснено със съответните скици и илюстрации, каквито тук нямаше.

Второ, Харис трябваше според мен да се насочи по съвсем друг път - вместо да иска да вкара морала в някакви рамки на науката, нещо което е твърде относително и неубедително, трябваше да ни покаже, че моралът в своето естество е като науката - той не бива да се догматизира, защото е свързан с човека, а човек се развива и променя. Ако преди 100 години робството и неравнопоставеното положение на жените са били нормално възприети, даже съвсем легитимни според Библията и Корана, то днес това не е така. Науката и моралът изискват течна променлива среда, изчистена от догми и застояли, статични, "всесилни" рамки, които пречат, "задушават" развитието им. Затова религиите са в конфликт с науката и морала. Религиите са спрели развитието си от 1500-2000 години насам, за тях всичко е обяснено, всичко е статично, всичко е заповядано, нищо не бива да се променя и са крайно агресивни към инакомислещите. Едва ли някой религиозен може да обясни защо робството е легитимно в Библията и Корана, а в ултра-религиозни общества като това в С.Арабия жените нямат права. Или защо във Ватикана не гласуват жени и защо в Библията пише, че небето е твърд, а Земята е създадена преди Слънцето и светлината.... и т.н и т.н. Как едно религиозно общество може да е толерантно към друго, щом в самите им доктрини им пише, че промяната на вярата се наказва със смърт?

Сам Харис наистина е изключително ерудиран, от "Моралният пейзаж" могат да се научат много факти, да се прочетат много анализи, а книгата е много по-ценна от 99% от глупостите на пазара и заслужава да й се хвърли поглед, въпреки критиките по-горе (нали все пак съм критично настроен :р)

Още ревюта:

Книголандия
InSights

.

↧

Най-интересното от издателствата

October 23, 2012, 10:25 pm

≫ Next: Размишления върху късмета - Оги Павлов

≪ Previous: "Моралният пейзаж" - Сам Харис

И аз като колежките блогърки Шанараи Анна Хелсще ви разходя из българските издателства и щe ви покажа най-интересните нови книжки, които са на пазара.

Изток-Запад - "И опрости нам греховете"

В първия си роман Ромен Сарду умело балансира между разврата и религията, следвайки нишката на удивително разследване, водещо ни през непроходимия лес от поверия и секс присъщи на Средновековието.
Блестящ роман, възхваляващ религията и нуждата на група перверзни монахини да се изповядат и да пречистят безсрамните си грехове.
Откак двама познати и любими набожни люде са в издателството, се забелязва нарастване на благоприличната набожност в изданията им. :р

Жанет 45 - "Похотливият фундаменталист"

Пакистанец отива да учи и да работи в Америка, но бива похитен от ненаситната писателка на вампирски любовни романи Ерика. Ще успее ли да се измъкне от терора на Америка и нейните похотливи фундаменталистки?
Типичен любовен роман, с много похот, характерен за издателство, в което работи небезизвестната Ташева :р

Милениум - "Йешуа"

История базирана на сензационно открити свитъци, които доказват, че Исус е жена.

Бард - "N for Naughty"

Неприличен комикс за прилични читатели!

Студио Арт Лайн - "Левиатан"

В един по-красив паралелен свят избухва Втората световна война, която изправя стийм-пънк мацки срещу емо-гърли в борба за надмощие на модите. Кой фейшън стил ще надделее? Всичко е позволено!

Еднорог - "СексПир - Светът като сцена"

Трудно може да се намери по-загадъчна фигура от Уилям СексПир в световната литература. С присъщата си проницателност и лекота на перото Бил Брайсън се заема с трудната задача да отсее измислицата от реалността в теориите за автора, и да разкрие неговата тъмна, гола страна.
------

Това наистина е по-интересното в света на книгите, но е вероятно информацията да достигне деформирана до вас, заради радиацията в кибер-пространството! :р

...

↧

Размишления върху късмета - Оги Павлов

October 30, 2012, 6:47 am

≫ Next: Великият Шекспир и още по-великият Бил Брайсън

≪ Previous: Най-интересното от издателствата

Представям ви първия гост в Ламотхия - Оги Павлов !

Та Оги е написал цяла творба с мисли, благодарение на което избегна каторгата в Ламотия, а освен това ще ви накара да се замислите върху някои факти. Като например колко е по-хубаво да живеем сега, отколкото да ни разпъват и горят по времето на Торквемада :) Прочете, ако не ви харесва, напсувайте автора долу в коментарите или по Фейсбук. :р

---

Някой някога замислял ли се е какви сме късметлии ? Не говоря за късмета на тотомилионера ... тази гад така или иначе ще бъде застигнат от проклятие. Нито пък говоря за късмета на щастливците недокоснали се до блога на Ламота. За това можем само неблагородно да им завидим и да съжалим за прегрешенията си в миналите животи, причинили ни тази травма в сегашния.

Говоря за дивия късмет да живеем точно в тази епоха и точно в това време на глобализация, свръхинформираност и познание. Тази толкова благодатна епоха, в която информацията буквално блика и ни залива зад всеки ъгъл и е въпрос на личен избор как да попълним знанията си ... и дали изобщо да ги попълваме или да разчитаме на русия цвят на косата си и на практическите наблюдения от типа как гравитацията влияе на свободното падане на хвърлени във въздуха салфетки.

Замислете се (доколкото това е възможно на страниците на ТОЗИ блог). Само преди малко повече от век, появата на слон на тази географска ширина би предизвикала масова паника и молебен за ново руско освобождение ... до момента в който някой напет юнак (възпят впоследствие в не една народна песен и шлагер на В.Маринов) не се досети, че слонската тяга е повече от волската и не замени впрегатните животински герои в „На браздата”. Не че обвинявам нашите предци в тесногръдие, в никакъв случай ... просто хорицата не са имали късмета да бъдат родени малко по-късно в годините, за да знаят повече за това чудато животно и разликата му с Искра Фидосова. Естествено, в днешни дни ние много добре знаем, че разликата е единствено в хобота, но поставете се на мястото на отрудения човечец, роден в епоха, когато мустакът е бил на мода както при мъжете, така и при жените. Кофти работа. Мустаците имам предвид.

Хипотетично се връщам по-назад във времето, в разцвета на Ренесансова Европа. Всичко е прекрасно. В България мустакът продължава да е на мода (всъщност това сякаш е единствената константа във времето от зората на нашата държавица досега), а по-на запад Църквата е възприела толкова модерната тогава екологична мисия „Спаси дърво – изгори неверник”. Екологичната доктрина на Църквата е жънела успехи след успехи и озоновият слой преживявал своите златни векове. Не същият късмет имал обаче бедният италиански звездоброец Джордано Бруно, който не само имал наглостта да твърди, че Слънцето било центъра около който се върти Земята, но и прозрял безкрайността на Вселената, поставяйки под съмнение Джизъс и компания. В онези времена подобни твърдения били крайно нездравословни и логично Църквата решила да му драсне клечката за да спаси божествения си имидж и светия бюджет. Бедният Бруно. Само ако имаше възможност за секунди да погледне през нашите очи и да види докъде са стигнали познанията ни, със сигурност с усмивка на уста сам щеше да помоли за огънче и да се превърне в най-известното фламбе в историята.

Горкичкият Джордано Бруно :(

Оставаме в същата епоха, макар и няколко десетилетия по-рано в ателието на великия Леонардо Да Винчи, който по това време, окрилен от еуфорията си покрай изобретяването на прашките (италианската висша мода винаги е била на ниво), се вманиачил в мечтата си да конструира летателен апарат и да види Мона Лиза от птичи поглед. Стремежът към небесната шир бил актуален още зората на човечеството, но до този момент единствено неколцина производители на барут и двама, трима алхимици имали щастието да победят гравитацията за кратко. Благославяйки късмета си от факта, че Apple не са съществували тогава и не е имало опасност да бъде осъден за кражба на патенти, вдъхновения Леонардо произнесъл прочутата си фраза „I have a dream …”с италиански акцент и започнал да скицира нещо, което по-късно през вековете ще носи името „Боинг” и ще даде възможност на македонеца Феликс Баумгартнер да падне от високо. Днес ние много добре знаем, че Леонардо не е успял да осъществи мечтата си и да се отлепи повече от педя над земята, но за сметка на това, ние пък имаме този чутовен късмет да сме родени в краткия промеждутък от време от история на цивилизацията, когато това е възможно. Нека сега някой да каже, че не е късметлия.

„I have a dream …”

Ако някой все още не е убеден в късмета си, нека си представи, че е пациент в Средновековието. Медицината по това време имала доста по-различна функция от сегашната, като основно се грижела да се избегне опасността от свръхпопулация на населението (в този ред на мисли очевидно китайската медицина е работела повече от успешно). Векове по-рано древногръцкият лечител Хипократ решил, че трябва да остави името си в историята и създал т.нар. Хипократова клетва, която и до ден днешен не се спазва. Та същият този Хипократ, наричан бащата на медицината (майката останала неизвестна), смятал, че тялото се състои от четири субстанции – черна жлъчка, жълта жлъчка, храчка и кръв и обяснявал съществуването на болестите с дисбаланс на тези четири ... неща. В Средновековието също се придържали към тази философия и лечението на пациентите се осъществявало главно чрез точене и преливане на кръв и храчки. Ефективността естествено не била особено висок процент, още повече, че джипитата тогава не са били запознати със съществуването на кръвните групи и често резултатите от леченията били смутено „Упс” последващо от универсалното „неведоми са пътищата божии, чадо мое”. Зъбобол се лекувал успешно с чук, а счупен крайник – с трион. Общо взето медицинските лица в средновековието и инквизиторите ползвали един и същ инструментариум при един и същ краен резултат.

Не се ли чувствате вече късметлии ?

А какво ще кажете за късмета да се родите под името Чичо Том и да живеете в колиба в Америка преди времето Щатите да възприемат присърце ролята на световен стожер за човешките права и не пуснат мирните си бомби над половината свят ... което пък от своя страна ми напомня, че и японец също не би било добра идея да се пръкнеш. Но нека оставим японците да фосфоресцират в тъмното и се върнем към страната на неограничените възможности, където чернокожите всъщност се оказали доста ограничени.

Търговията с роби е на 10-то място в световния топ 10 на най-мрачните страници от историята на човечеството (останалите 9 са отредени на Църквата, кренвиршите и ... Ламота). Този безмилостен бизнес се зародил още през XVI-ти век, когато европейците открили черния кожен салон и превърнали скучното дотогава сафари в национален спорт. Престижът да притежаваш холна гарнитура от африкански произход довел до сериозно повишение на цената на черната плът в Европа и окончателно превърнал бананите в разменна монета. Бездетни семейства с охота купували пигмеи, които старателно повити в пелени били връчвани на детегледачки и кърмачки от източно-европейски произход, които пък от своя страна стискали палци „детето” да не се окаже канибал. Впоследствие Христофор Колумб разпространил заразата в Америка, като спасил индианците от възможността да се превърнат в евтина работна ръка и да се съсредоточат вниманието си върху „огнената вода” и казината.

Чичо Томовата колиба

Та животът на Чичо Томовите роднини в страната гордееща се със своята Декларация за (не)зависимостта не бил никак приятен. Тези които имали повече от два зъба в устата, успявали да си намерят работа като прислуга, а другите били принудително ориентирани към селското стопанство. Суровата експлоатация, изтощителният труд и потъпкването на човешкото достойнство естествено причинили многобройни въстания, които избухват сред робите като например това в Ню Йорк през 1712 г., когато един млад чернокож на име Дензъл, слезнал от дървото и бил убит !!!

Както и да е. След като изяснихме защо черните са добри в бягането , а белите в стрелбата, можем още повече да оценим късмета си да живеем в днешната действителност.

В наши дни хората често приемат за даденост епохата и постиженията на мисълта през вековете, тези толкова редки моменти в историята, когато човечеството измъчвано от предразсъдъци прави своята малка крачка към прогреса. Малка крачка, която в много случаи е имала жестока цена. Познанието и рационалната мисъл са били причината мнозина подобно на Джордано Бруно да бъдат изгорени на кладата, а други подобно на Галилео да бъдат унижени. Хора да бъдат преследвани единствено заради убежденията си, стремежа към познание или просто заради цвета на кожата си.

В днешно време имаме късмета и щастието познанието да е навсякъде около нас. Буквално трябва просто да протегнем ръка към книга, компютър или образователен телевизионен канал ... и информацията ще ни залее. Толкова сме свикнали с това, че понякога забравяме привилегията да живеем в това време. Имаме късмета да бъдем в ежедневие в което бюлетините от Марс предават информация на всеки кръгъл час, давайки ни възможност да видим изображения от чужд свят с резолюция по-висока от семейните ни снимки, да погледнем планетата си от ъгъл непосилен дори за въображението на древните и да ползваме благата на стотици хиляди години история. Не е лошо нали ? Аз лично се радвам на късмета си.

-----------

ПС. Оги, извинявам се за картинките, ама не се стърпях :(

↧

Великият Шекспир и още по-великият Бил Брайсън

October 31, 2012, 12:41 am

≫ Next: "Неохотният фундаменталист" - Мохсин Хамид

≪ Previous: Размишления върху късмета - Оги Павлов

"Ех, книга на Брайсън си я купувам, даже и ако е телефонен указател"

Цицерон Ностромос, философ и гадател на зърна, III в. пр. Хр.

Винаги съм харесвал как Бил Брайсън се залавя да разнищи дадена тема и как я разширява в толкова много посоки. В този смисъл "Шекспир - светът като сцена" не е просто още една книга за славния английски драматург, това е книга за цяла една мрачна и смъртоносна епоха, която се е нуждаела от развлечение, от театър, който да накара хората да се почувстват живи, а не просто живеещи по инерция същества.

Нека върнем столетия назад, по-точно някъде около 60-те години на 16-и век. Един важен период за Англия, през който управлявала кралица Елизабет. Чума, дребна шарка, туберкулоза, дизентерия, малария и глад върлували из Лондон и около Лондон, тогава 50-хиляден град. Две трети от децата в провинциалния Стратфорд, където е бил роден Шекспир, измрели. Брайсън определя оцеляването като най-големия успех на Шекспир...

При управлението на Елизабет католическа Англия поела път към протестантството, което довело до сътресения. Католическата кралица Мери Шотландска, съответно братовчедка на Елизабет, се разбунтувала, в резултат на което й клъцнали главата (много обичали тези неща навремето). Това разгневило католическа Испания, която предприела офанзива към острова със страховития си флот, най-големия по онова време. Испанците искали да затрият протестантството и да сложат марионетка на английския трон. Англичаните обаче ги разбили, благодарение на едно свое изобретение - чугуна. Далеч по-устойчиви и по-точни били чугунените оръдия на островитяните, докато бронзовите на испанците е трябвало да се охлаждат след всеки 2 зареждания, а понякога те забравяли това по време на битка и често се самовъзпламенявали. Малките и далеч по-малобройни, но по-мобилни и точни кораби на Англия размазали от бой "непобедимата" дотогава испанска армада. Така англичаните се превърнали в първа колониална сила. Ключов момент в историята.

Разказвам всичко това за да усетите всеобхватността на Бил Брайсън, който в 200 малки странички ни разказва любопитни неща не само за Шекспир и театъра, но и за целия свят около тях. Появяват се първите закрити театри в Лондон, където творял маестрото, а заедно с тях и бокс-офисите. Това са били стаи, в които поставяли кутиите с получените от зрителите монети за представлението. Сякаш слушаме за прадядото на киното, нали?

Брайсън ни представя Шекспир, творбите му, силните и слабите му страни ( малко хората знаят, че той е скаран с географията, като представял Милано и Верона като пристанища), както и всички хора около него - влиятелни личност, приятели и критици, роднини, конкуренти и покровители. Бил Брайсън също така оборва и всички нелепи теории на конспирациите, които постоянно съпътстват личност от такъв калибър.Уилям Шекспир е човек изпреварил времето си и заслужава да прочетем няколко странички за него.

Наистина, каквото и да напише Б. Б., пак бих го прочел. Отдавна не бях губил представа за време с книга в ръка.

PS Статията на Огиидва точно навреме за тази книга. Хората от елизабетинска Англия са били готови да гледат красиво театрално изкуство, а на следващата вечер, на същото място се забавлявали, гледайки как освирепели кучета разкъсват някое клето животно. Или пък с гледане на публична екзекуция с разпорване на корем и потичане на черва...Е, поне днес имаме кино, което да снеме част от тази кръвожадна страст на човека :p
.
.

↧

"Неохотният фундаменталист" - Мохсин Хамид

October 31, 2012, 3:42 pm

≫ Next: "Левиатан" - Скот Уестърфелд*

≪ Previous: Великият Шекспир и още по-великият Бил Брайсън

Почти полунощ е. Тръгвам да пиша ревю за романа на Мохсин Хамид, заглеждам се в Луната и се сещам, че винаги има страна, която не виждаме. Обратната страна на Луната.

Точно за това е и "Неохотният фундаменталист". Главният герой в романа, Чингиз, е отседнал в типично ориенталско заведение в индустриалното сърце на Пакистан - Лахоре, и започва да ни разказва за живота си в Америка. Целият разказ преминава сякаш сме там, до него, нагъвайки различните и характерни за изтока тежки манджи и сладкиши.

Чингиз има обещаващо бъдеще в страната на неограничените възможности - дипломира се в Принстън с пълно отличие, успява да си уреди високоплатена работа в престижна ню-йоркска компания, среща Ерика, в която се влюбва до полуда. Всичко изглежда като в американска приказка. Постепенно обаче всичко започва да се срутва надолу така, както се срутиха кулите-близнаци при атентатите на 11 септември.

Чингиз започва да осъзнава, че светът в който е попаднал не му принадлежи, той не се чувства част от него. Младият пакистанец вече не изпитва радост от работата си, за която се е борил. Не успява да преглътне как компанията механично, професионално и безкомпромисно затрива толкова много съдби. Чингиз се притеснява и за роднините си, тъй като назрява конфликт между Пакистан и Индия. Нестабилен е целият регион, до голяма степен причината е в САЩ и интересите ѝ. На летищата Чингиз е третиран като потенциален терорист заради предразсъдъци. Всичко това кара Чингиз да се замисли за бъдещето си.
Но най-голямата му болка е Ерика, която получава психологически срив след загуба на любим човек. Чингиз се пита дали ориенталската отчужденост спрямо жените е причина да не може да се справи с проблемите на Ерика...

На мен обаче ми се струва, че писателите от Изтока трябва да са далеч по-критични спрямо себе си и страните, в които живеят. Липсваше ми самокритиката, самоиронията. Пакистан далеч не е най-доброто място на света - там имат проблеми от всякакъв характер - висок % неграмотност, етнически и религиозни конфликти, неравностойно положение на жените и т.н. Хамид трябваше да обърне внимание и на вътрешните проблеми на Пакистан, които не са никак малко. Другото нещо е, че Хамид ни занимава прекалено дълго с Ерика и постепенното й помръкване, което не ми бе по вкуса.

Винаги е хубаво, а и важно, да се четат книги, представящи различни позиции или събития погледнати под друг ъгъл. В противен случай пробойните между културите ще се увеличават. Книжката е само 180 страници, с приятен дизайн, така че може да отделите някоя вечер за нея. :)

Други ревюта:

Ташева от Аз четастан
Блажев от Книгостан
Зори от Зористан

EDIT EDIT EDIT

Понеже много обичам многостранните взаимоотношения, поздравявам всички пакистанци с индийска песен :р

↧

"Левиатан" - Скот Уестърфелд*

November 4, 2012, 2:31 am

≫ Next: Книги, които не мога да чета.

≪ Previous: "Неохотният фундаменталист" - Мохсин Хамид

Да почнем с това, че"Левиатан" е детско-юношески роман, или както е по-популярно - young adult роман. Той би се харесал и на пораснали читатели, стига да не са си загубили въображението през годините. Скот Уестърфелд по оригинален начин е успял да комбинира стиймпънк, биопънк и алтернативна история, а страхотните илюстрации на Кийт Томпсън допринасят за по-доброто възприемане на този странен, страшен и по своему красив алтернативен свят.

Ценното в случая е, че Уестърфелд запознава младите читатели с историята на Първата световна война по един много приятен и забавен начин, смесвайки измислицата с реалността, но така че да могат да се разграничат. Романът следва плътно историческите събития, като авторът е променял и манипулирал само интериора. Така двете страни на конфликта - Антантата (включваща Великобритания, Русия и Франция) и Централните сили (Германия и Австро-Унгария), са представени съответно като Дарвинистии Машинисти.

Някои страни се включват във войната по-късно, включително България (ние сме машинисти, йей!)

Дарвинистите, както може да се досетите, използват еволюционните принципи на Чарлс Дарвин, като в света на Уестърфелд те са достигнали до ниво, което им позволява създаване на невероятни биологични видове. Всъщност "Левиатан" представлява огромно въздухоплавателно средство, наподобяващо цепелин. То е съставено от цяла екосистема, включваща модифициран кит, модифицирани пчели, прилепи и други същества, които създават необходимите вещества (водород и храна), така че да позволяват летенето на тази необикновена жива машина. Внучката на Чарлз Дарвин - Нора Дарвин Барлоу, която е и действителна личност, е сред централните фигури в произведението.
Машиниститеот своя страна са се насочили към механиката и машиностроенето. Това е светът на парните машини и даймлерови двигатели. Те произвеждат превозни средства като буреходите, които се задвижват от метални "крака", а не от вериги или колела.

Главни герои в "Левиатан" са Алек - синът на ерцхерцога на Австрия Франц Фердинанд ( самият Алек е измислен образ), чието убийство в Сараево запалва фитила на Първата световна война, и младата шотландка Дерин, която се представя като момче, за да може да се присъедини към британските военно-въздушни сили и да преследва мечтата си - да пилотира "фабрикати" (напомня Амелия Еърхарт).

Алек е преследван от Машинистите, защото представлява заплаха за трона на Австро-Унгарската империя, а Дерин, преструвайки се на млад кадет, попада на кораба "Левиатан", който се е насочил към Константинопол за важна мисия (вероятно за да водят преговори с османците, които принципно са Машинисти). Пътищата на двамата млади герои се преплитат в неутрална Швейцария, където ще трябва да обединят сили за да се преборят с общия враг.

Диалозите са олекотени, наивни, но въпреки това интересни:

- Великолепно, нали?
- Великолепно? Това е... отвратително. Намираме се във вътрешността на животно!
- Е, да, но кожите на вашите цепелини са направени от вътрешностите на добитък. То е същото като да си във вътрешността на животно, нали? Както и това да носиш яке!
- Но това животно е живо!
- Вярно. А да си във вътрешността на мъртво животно е много по-ужасно, ако се замислиш. Вие, Машинистите, сте странни хора.

А ето едно интервю с Скот Уестърфелд, в което ще видите цепелин и страхотни изгледи на градове и гори от птичи поглед! :)

Единственото нещо, което ме притеснява, е типичната комерсиализация на подобен вид поредици. "Левиатан" е част от трилогия, която включва още "Бегемот" и "Голиат", плюс още едно приложение с цветни илюстрации към книгите. Бих прочел още 300-350 страници от същия свят, с които да се завърши историята, но повече от това вече ще ми стане досадно. Не знам защо повечето фентъзи писатели винаги провлачват историите си в многотомни поредици. Но като изключим това, много ме зарадва тази книга.

*PS Категорично отказвам да изписвам името на писателя така, както е известен (незнайно защо) у нас - Уестърфийлд. Дори с риск да изглеждам като претенциозен задник. Не мога да си обясня как е възможно всички издателства упорито да го изписват като УестърфИЙлд, при условие че навсякъде в youtube го изговарят Уестърфелд, както е редно (Westerfeld). Има голяма разлика между field и feld все пак. Може би издателствата участват в някаква игра, в която се надпреварват да изписват грешно имената на писателите, но като читател отказвам да участвам в нея.

Други ревюта:

Книгоманката Шаннара - тя е ревюирала и останалите две книги
Книголандеца Блажев

Така и така сме на биопънк тема, та реших с биошопа да кръстосам наши чалга звезди със слончета, за да увелича коефициента на интелигентност на първите :р

:р

..
.

↧

Книги, които не мога да чета.

November 5, 2012, 12:50 pm

≫ Next: "Геномът" - Мат Ридли

≪ Previous: "Левиатан" - Скот Уестърфелд*

За да съм честен с вас, ще ви кажа кои книги не мога да чета, или поне засега не ми се четат. За да не чакате ревюта за тях :р Не че имам кой знае колко читатели, де :р

1. Езотерика и религия, заедно с всички мистични и псевдонаучни книжлета, вървящи с тях - астрология, гадателства, селф-хелп шитове, духовни извисявания, приложна психология, парапсихология, извънземни, квантови енергии, оракули, медиуми, алтернативна медицина, хомеопатия, алтернативна наука и други алтернативни отпадъци.

Да почнем от най-жалкото прахосване на хартия, в което битово-фекалните книжарници се надпреварват да продадат на душевно обогатените с квантова енергия люде безброй книжлета, които учат как да се потърси астрална връзка с отвъдното и мистичното. Някой ден като хептем изкуфея и остарея може и аз да почна да медитирам върху вълшебно килимче, да пия захаросана вода с памет или да тегля една молитва на Йехова, та да ми спретне три палмови къщичка в рая. Може и по-рано да започна, ако ми паднат три саксии върху главата, докато пресичам бул. Мадрид например.

2. Фентъзи тухли четворки и многотомни поредици

Още един том от 1000 страници, после още. И още. Герои умират, идват нови, а с тях още 1000 страници. От опит знам, че нивото спада във всеки следващ том. Колкото и да е добър един автор, като тръгне да пише 4,5,6 или 12 тома тухли, просто идеята, стилът се губят някъде измежду страниците, а на тяхно място се възцаряват баналното, ленивото, монотонното и досадното. През годините съм ставал свидетел на постепенното превръщане на поначало много добри поредици в епохални сапунени опери. Не си заслужават книговремето, което ще отделя, ангажиращи са и доста ме дразнят като спрат историята по средата за да чакам следващия том/.

3. Политико-икономическа пропаганда - тайни организации, световни конспирации, политически и икономически псевдо-анализи

С две думи - пенсионерска литература. От време на време някой полит-пънкар или изритан от всякъде журналист, може да реши да напише книга, в която да нареди цяла плетеница от мрънкания и конспиративни предупреждения, като се пробва да ни натрапи комплексарските си политически мирогледи. Характерни герои тук са политици, масони с пъклени планове, извънземни, илюминати и теории на конспирациите, консерватори и лошите либерали, зли учени, всичко гарнирано с нечувани сензации, скандални разкрития, дърварски икономически и политически анализи и т.н. Ммне, мерси.

4. Розова и тийнейджърска литература (ако може да се нарече така, де)

Застаряващи подмокрени писателки изливат бляновете си на хартия. Крехки и колебаещи се героини, които са поставени пред трудния избор с кой да се чифтосат сред многото мускулести мъже, върколаци, вампири, караконджули и други чифтокопитни.
Звучи тъкмо за мен, нали? :D :D

5. Как да станем богати! Как да забогатеем! Как да станем красиви! Предприемчиви! Прочетете биографията на Бил Гейтс! На Стив Джобс!

Аха, с една-две прочетени книжки и хоп.... ставате милионери. Така е реалността, да знаете

-----

Е, общо взето е това. Както виждате, не съм чак толкова капризен :P
.
.

↧

"Геномът" - Мат Ридли

November 10, 2012, 5:32 pm

≫ Next: "Черна пакост" - Ивлин Уо

≪ Previous: Книги, които не мога да чета.

Човешкото тяло е съставено от около 100 трилиона клетки, във вътрешността на всяко от които има ядро. Във всяко ядро има двапълни комплекта от човешкия ГЕНОМ (изключение правят само яйцеклетките и сперматозоидите, които имат по един комплект, и червените кръвни клетки, които нямат нито един). Единият комплект е дошъл от майката, а другият от бащата. Но какво е геном?

Представете си, че геномът е книга.
Тази книга съдържа 23 глави, наречени хромозоми.
Всяка глава (хромозома) съдържа хиляди истории, наречени гени.
Всяка дума е написана от букви, наречени бази. Буквите са само четири - А, Ц, Г, Т ( съответно аденин, цитозин, гуанин и тимин).

Вместо върху плоски хартиени страници, думите в генома са написани върху дълги вериги от захар и фосфат, наречени ДНК, към които базите са прикрепени като странични пръстени. Всяка хромозома представлява двойка много дълги молекули ДНК.

На практика ДНК представлява нещо като програма. Тя съдържа наставления по които се градят белтъци чрез РНК. Почти всичко в нашето тяло - от космите до хормоните - или е изградено от белтъци, или се прави с тяхна помощ. Тъй като става сложно, намерих едно добро видео в youtube, което добре обяснява функциите на ДНК и РНК:

Не е ли невероятно, че нашите гени са нещо като компютрите? Те съдържат кодове, програми, които определят това какви ще са ни цветовете на очите, косата, кожата, определят също пол, ръст, инстинкти и т.н. Всичко това е записано като "цифрова" информация, която лека полека ние започваме да проумяваме и разчитаме, а Мат Ридли си е поставил задачата да ни разходи и покаже някои от нещата на този удивителен свят. Той е подредил по големина всичките 23 хромозоми, които са характерни за всеки един от нас, и е разгледал по-интересните факти и истории, свързани с тях.

Гените ни могат да се разгледат и като своеобразни "фосили". Върху тях е записана нашата история. Маймуноподобните имат 24 хромозоми, а ние 23, като Хромозома 2 видимо се е сляла със следващата, затова е и по-голяма. Ние сме на 98% идентични с шимпанзетата, а на 97% с горилите. Това, което ни е дало предимство, е половото разделение на труда. Докато мъжките маймуните имат хареми, човекът се е насочил към моногамията. Като никой друг вид на планетата, ние сме създали уникално партньорство между половете. Жените събирали растителна храна и отглеждали малките, а мъжете се занимавали с лов и осигурявали храна с високо белтъчно съдържание. Ключът на нашия биологичен успех е разделението на труда, характерен за нашия вид, и това е което довело до развитието на технологиите.

Като споменах половете, Мат Ридли ни разказва и за тях. Хромозомите Х и Y определят пола на индивида. Всеки от нас наследява по една Х хромозома от майка си. Ако наследите Х хромозома от баща си, то вие ставате жена, а ако вземете Y хромозома - вие сте мъж. Понеже хромозомите са по двойки, съотношението е 3 към 1 в полза на Х хромозомата. Поради тази причина на Y ѝ се налага "да бяга и да се крие добре" (ах, тез лоши агресивни жени с техните хиксчета :P)

Ридли се опитва да ни обясни и редица редица социални въпроси свързани с гените: дали интелектът се наследява или придобива, дали предпочитанията на хомосексуалистите и лесбийските се дължат на гените, дали те имат нещо общо и с характера и поведението на дадена личност и т.н. Запознава ни и с много генетични болести, синдроми и дефекти, както и с това колко е важно да познаваме геномите днес (всеки от нас съдържа уникален баркод, който може да се установи дори от наш косъм или люспа кожа) - това е основа в медицината, генетиката, криминалистиката, ботаниката и т.н.

Това е още една от онези книги, които разширяват хоризонтите около нас и ни разкриват в какъв свят живеем. За съжаление няма пояснителни графики (а са необходими), като на няколко места Ридли е насолил с прекалено много ненужна информация, но като цяло това е книга, която ще си я сложа в секцията "любими". След като я прочетох имах усещането, че съм прочел не една, ами 3-4 книги.

Ревюта още при:

Бла в Книголандия
Книжен рафт

.

↧

"Черна пакост" - Ивлин Уо

November 18, 2012, 5:35 am

≫ Next: "羊をめぐる冒険" - 村上春樹

≪ Previous: "Геномът" - Мат Ридли

Гледали ли сте на театър прословутата постановка на Добри Войников "Криворазбраната цивилизация"?

Писана през 30-те години на XX век "Черна пакост" е нещо подобно, но в един по-черен вариант. Това е произведение, което пародира с изкривените взаимоотношения и контакти между различните култури, като Ивлин Уо е избрал твърде интересно място - измисленият остров Азания, който се намира източно от Сомалия, там където се преплитат културите на Субсахарска Африка с Арабския полуостров.
Уо е събрал и концентрирал цялата тази колоритна паплач от местни враждуващи племена, араби, индийски работници (в действителност има много индийци в източния бряг на континента), арменски и еврейски търговци, европейски постколониалисти, в един измислен, но много правдоподобен свят, позовавайки се на впечатленията си, получени от престоя му в източна Африка.

Книгата ни запознава със Сет - престолонаследник на "империята" Азания, който се завръща от Европа, от където получава образованието си и попива западните модерни тенденции. След комична война Сет получава трона и си поставя за цел да модернизира и цивилизова страната си. Трудна задача, като се има предвид все още примитивните разбирания на местното население.

Камион закъсва насред централната улица и докато дойдат властите да го преместят, семейство чернокожи се настанява в него и премества там покъщнината си. Наивното и суеверно население попива като гъба всякакви религии, затова там са се настанили представители и проповедници на какви ли не деноминации. Строи се железопътна линия, но местните почват да я рушат и присвояват материалите. Канибализмът все още е на почит...

Император Сет наема Базил Сийл, бивш негов състудент в Оксфорд, за министър на модернизациите. Базил е пълен прахосник и конте, живеещ на гърба на няколко жени, заминава за Азания, където иска да покаже "таланта" си. Той започва да реализира амбициозните планове на вманиачения владетел - купува ботуши за армията (които биват изядени), пропагандира използването на контрацептиви, налага еманципацията на жената (опитва се, де), изгражда музеи, спортни площадки и абсолютно безполезни глезотии.

Ивлин Уо пародира и с европейската псевдо-аристокрация, която е представена от арогантни, капризни и наконтени дипломати и посланици, с необяснимо чувство за превъзходство и претенции без никакво покритие. Колоритната аура от образи се допълва от арменския мошеник Юкумян, генерал Конъли и неговата чернокожа жена с прякор "Черната кучка", вечно плетящия интриги посланик на Франция, разглезената лигла Прудънс и много други, чиито трагикомични съдби са неизбежни.

С много хумор Уо точно и прецизно е изобразил проблемите на Африка, а и на целия т.нар. трети свят. Проблемите с високата раждаемост и високата смъртност, суеверията и религиите, които забраняват контрацептивите, ниската култура и образование, стремежа на Запада да контролира ресурсите и въобще всички тези познати неща, които не са се променили и до днес.

Ревю на Точка в goodreads

:)

↧

"羊をめぐる冒険" - 村上春樹

November 23, 2012, 11:40 am

≫ Next: Най-новото от изд(ев)ателствата!

≪ Previous: "Черна пакост" - Ивлин Уо

3作目の長編小説として文芸誌『群像』1982年8月号に掲載され、1982年10月に単行本化。1985年に文庫化、2004年に改訂版が出版された。

「僕と鼠もの」シリーズの第3作。村上春樹がジャズ喫茶「ピーター・キャット」をやめ、専業作家として初めて書いた小説。1981年10月に北海道取材旅行を行った後、千葉県の習志野にあった自宅で、約4ヶ月間集中的に第一稿を書き上げた。この作品以降、書き下ろしが中心となる。「僕と鼠もの」シリーズの完結作だが、後に更なる続編（実質的に完結編）である『ダンス・ダンス・ダンス』を発表している。

Добре де, пошегувах се :р
Нищо не разбирам от горните йероглифи, повечето от които приличат на сплескани мушички, но вероятно се досещате, че става въпрос за Мураками и неговата трета книга "Преследване на дива овца". Или поне от картинката долу ще се досетите :р

Трябваше да прочета нещо на Харуки Мураками. Толкова много хора ми го препоръчваха. Когато влязох в една книжарница, оглеждайки се за някоя от книгите на японския писател, моментално ме хипнотизира овцата, която гледаше от корицата на "Преследване на дива овца". Това, в комбинация със слабостта ми към овцете, направи избора лесен. Защо толкова са привлекателни овцете ще научите от долния клип :р :

История
Вероятно това е характерно за Мураками, но историята е повече от абсурдна, а главният герой е повече от обикновен и посредствен. Той води незначителен и скучен живот, със скучна и обикновена работа, разведен, живеещ под наем, партньорът му в работата е алкохолик, а гаджето му - модел на уши и вероятно компаньонка. Но един ден ненадейно в живота му се намесва една овца от неизвестна порода. И един много влиятелен и властен господин, който му заръчва да я намери, или в противен случай ще загуби всичко, което има. Оставен без избор нашият герой си взима едномесечен отпуск и заедно с гаджето си заминава на о-в Хокайдо, северна Япония, където е видяна за последно тази необикновена овца със звезда на гърба.

Сюрреализъм и символизъм
Мураками определено гради разказа си някъде между границите на реалното и нереалното и изпълва историята с ярък символизъм, оставайки читателя да прецени и открие идеите му. Да вземем приятелката на главния герой - тя е модел на уши, нейните уши са прелестни и неустоими, и тя ги показва само на хора, които харесва. През останалото време си ги прикрива с косата, а когато прави секс с нашия несретник, той неохотно си признава как се заглежда в "месестата" им част. Сами се досещате с кои части от анатомията на жената Мураками си прави шега, сякаш да изкаже недоумението от общественото прехласване към тях.

Но какво символизира овцата в японското общество?
Овцата е внесена от Запад и започва да се отглежда заради месото и вълната. Преди това в Япония не е имало овце. След войните се либерализира вносът на вълна и овнешко от Австралия и Нова Зеландия, поради което овцевъдството в азиатската страна замира. Както казва един от героите в романа: "Овцевъдството в Япония претърпя провал, защото ние разглеждахме овцете само като източници на вълна и месо. Ние минимализираме фактора време, за да постигнем максимални резултати. Така е с всичко".
Мураками сякаш осъзнава как Япония се превръща в хипер-урбанистична и индустриална страна, хората все повече наподобяват роботи-бачкатори и консуматори, заобиколени от постоянен стрес и градска самота. С умиление Мураками описва разходките сред природата и удоволствията от съвсем незначителни, но истински неща.

Оценка: 3.4/5
Предполагам, че "Преследване на дива овца" не е най-добрият роман на Мураками, не бих казал че ми бе много интересен, но пък усетих стила на японеца, който определено е интересен и иновативен. Със сигурност ще прегледам и други негови романи.

Ревюта и цитати по блоговета
Daisy Days
Литературата днес
Кафене.бг
Аз чета
.
.

↧

Най-новото от изд(ев)ателствата!

November 27, 2012, 7:04 am

≫ Next: "Облакът Атлас" - Дейвид Мичъл

≪ Previous: "羊をめぐる冒険" - 村上春樹

Панаирът на книгата наближава, а аз си набелязах няколко книжки за следващите няколко седмици:

"Часът на чудовището" от Патрик Секс

Чудовищна нимфоманка броди из мрака и надзърта в еротичните кошмари на хората...Книжката е за деца, между другото :р

"Жестокото присъствие на дупето" от Дженифър Игън

С музика, пулсираща от всяка страница, „Жестокото присъствие на дупето” е разтърсващ роман за саморазрухата на дупето и последвалото изкупление.
Интелигентен и непредвидим, романът на Игън не претендира да дава отговори. Той просто очертава променливата взаимовръзка между надеждата и страха, докато дупето дебне.

"Великите трагедии" от Шекспир

Най-великите трагедии на Шекспир, сред които "Омлет" и "Крал Киро" с напълно нов превод от шотландски диалект! :) :)

"Облакът на Атлас" от Дейвид Мичъл и със специалното участие на Жан Клод Ван Дам!!!

Изключителна многопластова книга (скоро ще има ревю!) с участието на Холи Бери, Том Ханкс и....легендата ЖАН КЛОД ВАН ДАМ!!!

"1Q84" от Хакуку Кураками

Втората част от трилогията на великия севернокореец Хакуку Кураками! :)

.
.

ПС Не ме бийте, толкова и разбирам

↧

"Облакът Атлас" - Дейвид Мичъл

November 29, 2012, 4:20 am

≫ Next: 31-ви панаир на книгата, 2012

≪ Previous: Най-новото от изд(ев)ателствата!

Ще го кажа простичко и директно: "Облакът Атлас" е най-добрата художествена книга, която прочетох тази година. Дейвид Мичъл е успял да комбинира почти всичко, което харесвам в литературата, при това без да се получи буламач. Романът е съставен от 6 отделни истории, чието действие се развива в различни епохи, с различни герои, но сякаш една тънка нишка ги свързва всичките. Шестата история е нещо като огледало, което разделя останалите 5 на по две части, така че да завършат в обратен ред. Ще разгледам всяка история отделно, в това време обърнете внимание на болднатите думи:

Тихоокеанският дневник на Адам Юинг
Тук историята ни е представена като дневникна американския административен чиновник Адам Юинг, който е командирован на малък остров в Тихия Океан. Като стил много напомня приключенските романина Жул Верн. В това свое пътуване Юинг научава за племето на мориорите - добродушен народ, който има железен морален кодекс да не пролива човешка кръв, като по този начин живее в невероятна хармония до пристигането на кръвожадните маори, които безпроблемно почти ги избиват до крак. Изникват различни въпроси и най-вече тези по отношение на истинската природа на човека - дали можем да преодолеем и осъзнаем свирепостта и алчността си, възможно ли е толерантността да е едностранна, а също се засягат теми за расизма, за човешките взаимоотношения, прогреса и т.н.

Писма от Зеделгем
Прехвърляме се в Европа през 30-те години. Веднага ми направи впечатление как Мичъл отново е успял да хване духа на времето. Използвана е епистоларна литература, т.е. историята ни е разказана под формата на редица писма, които главният герой праща на свой приятел. Усеща се аромата на Скот Фицджералди онзи лек джаз стил, като не случайно героят е обеднял, но наперен пианист на класическа музика. Присъства и фаталната жена, така характерен образ за ноар филмитев онази епоха. Нашият пианист се завлича в любовни афери, а темите са разнообразни - сблъсъка между богат и беден, между старото и младото поколение, между скрупулите и честния успех, между любовта и покварата и т.н.

Периоди на полуразпад
70-те години в САЩ. Това е ерата на студената война, на политическите интриги и афери (Уотъргейт), както и на непрестанните страхове от ядрени атаки и аварии. Мичъл ни е предложил напрегнат трилър, в който млада журналистка се опитва да разобличи прикриването на смущаващи факти от страна на мастита компания, проектирала атомна електроцентрала.
Сюжетът е много сходен на този от филма "Китайски синдром", с участието на Джейн Фонда. Струва ме се, че друга основна тема е и контролът над медиите и тяхното влияние.

Зловещата участ на Тимъти Кавендиш
Великобритания, наши дни. Това е и най-забавният разказ, написан в типичен британски хумористичен, почти несериозен стил и представен под формата на мемоари. Г-н Кавендиш е застаряващ издател, почти загубил надежда за голям пробив, когато ненадейно той идва - благодарение на това, че един от неговите писатели изхвърля известен критик през прозорец на висока сграда, по време на награждавания за литературна критика. Е, предполагам всеки би го направил, ако за ваша книга някой каже, че трябва да се извините на дръвчетата, отсечени за разпечатването й. За Тимъти идва големия успех, който обаче е последван от същински кошмар. Отново Дейвид Мичъл е уловил сентенциията на нашето време, представяйки една епоха на реклами и пошъл комерсиализъм, залята с непрекъснат социален стрес. И от технологии (Кавендиш се хвали, че има супермощен компютър, който ползва за да си играе на мините :).

Оризон на Сонми-451
Вече сме в бъдещето, вероятно Корея. Тук Мичъл е създал един антиутопиченсвят, в който властват могъщи корпорации. Хората са овладели геномите и създават генетични "фабрикати", които да вършат черната работа в ежедневието. Такъв фабрикат е Сонми-451, която е сервитьорка и е обучена да работи в малко заведение за бързо хранене. В Сонми се появяват обаче отклонения и тя започва да съхранява информация и постепенно да осъзнава реалността около нея. Историята ни е поставена под формата на интервюмежду нея и "архивар". Това може би е най-тъжният разказ в книгата, обхващащ широка гама от теми като права, религия, експлоатация, щастие, любов, цел, манипулация и т.н. В един момент тя пита защо хората я ненавиждат, на което й се отговаря, че това е така, защото те виждат във фабрикатите себе си, а това не им харесва и ги плаши. Всъщност тази част ми е любимата.

Слушанският брод и 'сичко след т'ва
Това вероятно е най-голямото предизвикателство, което отправя авторът към читателите, тъй като е използван тежък жаргони на всяка трета-четвърта дума бяха "изядени" по буква или две. Тук вече се прехвърляме в неопределено далечно бъдеще, в което човечеството се е върнало към примитивния начин на живот, след като е предизвикал някоя генетична или ядрена катастрофа (или и двете). В този пост-апокалиптичен свят хората живеят така, както са живели преди хиляди години на изолирани места, каквито са Хавайските острови. Централен образ тук е Закри, който вече в напреднала възраст разказва за детството, когато е принуден да води непрекъсната борба.

---

Нишката, която свързва 6-те истории е съставена от изкуство, музика, наука и въобще от градивните елементи на култура. Това са нещата, които остават вечни и се пренасят във времето. Пианистът Робърт Фробишър намира дневниците на Юинг и ги чете с удоволствие, по-късно Луиза Рей слуша музиката на Фробишър, Кавендиш чете разкритията на Луиза Рей, Сонми гледа филма на Кавендиш, а Закри в захлас наблюдава интервюто на Сонми, записано върху дигитално устройство. Другият момент, който свързва героите, е тяхната борба, борбата за нещо по-добро.

Мичъл ни е разходил във времето и пространството сякаш да ни зададе вечния въпрос дали човек наистина се развива и променя, или просто променя декорите около него, а същинските му проблеми и недостатъци остават. Вчера кара каруца насред каменен пейзаж, днес кара кола в градска атмосфера, а утре прототип сред футуристични сгради. Но винаги продължава да води кървави войни и да разпокъсва всичко наоколо. Дали ще успее да пребори тези негови лоши страни запечатани в гените му от животинското му начало, или ще продължи по същия път?

Отдавна не бях чел нещо толкова широкомащабно, оригинално, рационално и интелигентно поднесено като романа на Мичъл. С тази си книга моментално се превръща в любим писател.

----

Ако има недостатък, то е това, че не съм я писал аз :( Дори 600-те страници не попречиха да я прочета :)

Малко е дразнещо, че върху корицата са шитнали плаката от филма, голяма безвкусица е това, а тази книга заслужава дебели и красиви корици!

Още не съм гледал филма, но нямам търпение да го изгледам, макар и да имам своите опасения. А, и още нещо - произведението няма нищо общо с идеите за прераждането. Така че, моля ви се, не се излагайте ;)

Ревю на
Блажев
Innerstars
Блогодат

↧

31-ви панаир на книгата, 2012

December 7, 2012, 5:28 am

≫ Next: Разочарованието Джона Лерър и "Изкуството, сталкерът на ума".

≪ Previous: "Облакът Атлас" - Дейвид Мичъл

Както казват умните англичани: "Eдна картина или снимка може да замени хиляда думи", т.е.

Е, това са книжките, които си взех от панаира. Скромно, но пък с голям ентусиазъм.
"Религия и политика" я взех за друг човек, но ще я прочета, преди да я подаря :р (колко пошло от моя страна). На мен ми се стори, че тази година имаше много по-малко издателства, отколкото миналата, но може и да се лъжа.
"Изкуството, сталкерът на ума" ми я препоръча Блажев, който искаше да ме изнасили пред щанда на издателството, заради долното видео, но се изнизах навреме :р Шегувам се, просто наблюдавах как Блажев майсторки пробута половин дузина книги на един чичко.
Като споменах Блажев, вероятно сте гледали видеото, което пуснах на живо във Фейса :р
Вижте какъв ентусиазъм ври в него :Р :

След този зрелищен танц, продължавам нататък.
Нямаше как да пропусна новата книга на Пратчет - "Нация", а по нея в лондонските театри вече върви и успешна адаптация.
Не намерих така търсената от мен "Един американец в Европа", но си взех друга книжка на любимия Бил Брайсън.
Да похваля изданието на "Часът на чудовището" от П. Нес. Наистина много красиво са го направили, даже ги похвалих.

Всеизвестната Ташева ме разпозна, но за мое щастие не изядох обещания пердах :р

Сега се чувствам като кифла, излязла от Мола с нови обувки и чантичка, и която сега се фука пред отегчените й приятелки. :( Ама какво пък толкова. Нали затова са блоговете... :)
.
.
Може да разгледате книговодителя на Блажев, той има усет за тези неща :Р

Или ревюто на Светли.

↧

Разочарованието Джона Лерър и "Изкуството, сталкерът на ума".

December 10, 2012, 9:09 am

≫ Next: "Часът на чудовището" - Шавон Доуд § Патрик Нес

≪ Previous: 31-ви панаир на книгата, 2012

Знам, че много хора ще се разсърдят от това ревю. Защото ще е негативно и се чудех въобще дали да го напиша. Но не мога да толерирам псевдонаука, която се представя като наука и дори да не сте съгласни с мен, моето мнение е, че книгата на Лерър попада изцяло под сянката на "ненаучното".

Ето за какво става на въпрос. Лерър разглежда биографиите и произведенията на някои от най-известните представители на литературата и изкуството като писателите Джордж Елиът, Вирджиния Улф и Марсел Пруст, композитора Игор Стравински, художника Пол Сезан и др., като се опитва да свърже творчеството им с постиженията на невробиологията и генетиката. И дори да ги постави над тях. Разбира се, че се е получило манджа с грозде.

Така например, в главата посветена на писателката Джордж Елиът, Лерър разказва за геномите и как всъщност нашата ДНК е нещо като аналог на литературата. Да де, но това вече го прочетохме в книгата на Мат Ридли - "Геномът". И какво от това? Да препишеш нещата от Мат Ридли, а след това по неясни и неведоми пътища да стигнеш до заключението, че видите ли, нашата ДНК има способността да интерпретира едни и същи неща по различен начин, така както всеки интерпретира творчеството на Джордж Елиът по свой начин и затова стигаме до заключението, че "животът подражава на изкуството". Сериозно ли? А защо да не е обратното? За какво ни се разказва цялата тази плетеница като почнем от теорията на вероятностите до ДНК и геномите? За да изглежда колко е запознат с материята и алогичните му тези да придобият тежест ли? Дали е за това, че литературата много преди науката ни е казала "истините за живота"? Или с "гениалните" проникновения от сорта на "хората са уникални с това, че всеки един от нас е уникален". Съжалявам, но за мен това са елементарни и абсолютно ненужни заключения от територията на пара-философията, а ако исках да знам за геномите, със сигурност Ридли ми предлага много по-подробно и рационално четиво. Лерър също възхвалява Елиът за това как, цитирам, "критикува всички научни теории, които не уважават свободата ни...". Хм, кои са тези теории, които са толкова страшни и не ни уважават? Леле, боже, а на мен ми изглежда, че Лерър е преписал, разбрал-недоразбрал, от няколко научни източника или както казва една от читателките в goodreads, чието ревюсъвпада на 100% с моето мнение: It seems like Lehrer is just trying to play to people who want to feel smarter than scientists, and sell more books by making it sound like he has discovered something exciting (that art is so much smarter than science).

Много точно е дала и пример за това какво представлява книгата: "Тезите на Лерър изглеждат нещо като твърдението, че пещерните хора са рисували по стените използвайки зелено и червено, а науката много по-късно открива, че това са комплементарни цветове, следователно пещерняците са били много по-напреднали".

Всъщност, такива заключения може да препишем за кое и да е произведение на кой и да е автор. Аз мога да кажа, че 14-те пространствени решетки на Браве отговарят на 14-те типа човешко поведение, които са описани много добре още в "Илиада" на Омир. Може ли някой да докаже противното? :)

Да, има мостове между науката и изкуството. Доказват го работите на Жул Верн, който с голяма точност е описвал пътувания със совалки и подводници, далеч преди да бъдат изработвани, а спътниците са идея на сър Артър Кларк. Има още - ползването на златно сечение в архитектурата, изкуството и музиката, картините на Кандински и т.н. Нищо от това не бе споменато.

Е, аз я изтраях до 4-та глава, има интересни истории, така че вие преценявайте дали ще ви промени светогледа. На мен не го промени. Елементарните и наивни заключения на Лерър ми бяха досадни. И ако му погледнем биографията, ще прочетем, че е бил изгонен от работата си заради плагиатство и рециклиране на негови стари работи , а книгата му "Imagine" е изтеглена от пазара, защото си е изфабрикувал част от цитатите. Останалите му книги също се "проверяват". Нещо, което не ме изненадва. Лерър няма нищо общо с науката, нито с изкуството.

Съжалявам, ако има обидени, но съм длъжен да изкажа разочарованието си.

Може да погледнете положителното ревю на Блажев, ако ми нямате доверие :)
.
.

↧